Как стигнахме до Импера Бис

КАК СТИГНАХМЕ ДО ИМПЕРА БИС?

Случайно, ровейки в едни архиви, открих чертеж, направен на ръка. В страни беше изписана годината 2000, пазя го и до днес. Тогава съм чертал именно как ще изглежда печатницата – отпред три етажа за администрация, приемни и магазини, отзад два корпуса за печатница, складове и всичко необходимо. Каква силна мисъл съм изпратил във Всемира, че мечтата действително ми се осъществи.

 

Успяха да се изготвят необходимите чертежи, да се приемат и одобрят. Издаде се разрешение за строеж. Безупречната ми финансова репутация с банки и кредитни институции в продължение на 25 години осигури отпускането на кредит от ИНТЕРЛИЙЗ, намери се и изпълнител – строителна фирма ПРИМА БИЛД и на 28.02.2009г. направихме първа копка, като разбих бутилка с шампанско в кофата на багера. Приятелят ми поп Иван от Нови Хан изчете необходимите молитви, като разпореди да се върже червен конец с китка здравец и чимшир по кирките и лопатите определени за първа копка, против уроки и за благополучие. След 03 март работата хукна, строителната фирма на адаша Иван Иванов нямаше други договори за строителство и цялата жива сила и налична техника бяха на обекта. Строителната криза беше обхванала страната и се сетих за думи на дядо ми „строи се в криза тогава се намират и строители и материали на добри цени“, и така беше.

Изкопаха се основите, изградиха огромни темели, като танкове. Заданието към архитектите беше сградата да е стабилна, да издържа на 10 бала земетресение, а на втория етаж да могат да се поставят машини, като всеки кв. метър да издържа натоварване до 5 тона. Така беше, изграждаше се грандиозен строеж. Бях много щастлив, всеки ден обикалях строежа, интересувах се от всичко. За първи път видях арматура 6 см. диаметър, колкото китката на ръката ми, пред очите ми израстваше някакво чудо. Мислех си – ще оставя спомен за поколенията, деца, внуци.

На 22 декември 2009г. адаша ми връчи ключовете на сградата, напълно готова, приета с акт 16, и ми беше като голям подарък за Коледа. За трудностите не искам да ви пиша, всичко беше прекрасно, но червените кончета по кирките със здравец и чимшир, не можаха да спрат злите сили, които ме връхлетяха. Първо, Енергото не ми пусна тока, въпрки че ме задължиха да изградя трафопост в сградата, обяснения по въпроса нямам и до сега. Шест месеца да ги чакам да дигнат шалтера и да го пуснат. Плащах на охрана да пази празната сграда и си останахме в полу-срутената сграда в Орландовци, където платих над 25 хил. лева за нафта за отопление. Допълнително открих, че довереният ми търговски директор, използвал времето през което се занимавах със строежа да регистрира фирма, като ползва имената на ЕТ „Импера“ и на мой добър приятел „Инфо Дизайн,“ с когото си помагахме и разпределяхме работата и създал нова фирма „Импера Дизайн“.

Имайки допир до всички мои клиенти, успя да отклони маса поръчки, да закупи машини и да бълва продукция от асортимента ми директно за клиентите.
Края на април 2010г., точно преди Великденските празници ми пуснаха тока. Нови разходи за преместване настаняване, но душата ми ликуваше, сградата е пракрасна, хората живнали извадени от развалините, където бяхме до сега, работеха с удоволствие, но поръчките намаляха катастрофално. Алфа Банка, която в продължение на 15 годиними беше редовен клиент, тъй като първите Гръцки Банки стъпили в страната ме търсиха да им изработвам банковите документи. Първи в страната, внесох химизираната хартия и се наложих на пазара в изготвянето на митническите, банкови и счетоводни документи на химизирана хартия. Отначало почнах с Йонийска банка на Гърция, след това продължих с Алфа Банка, която я купи, но толкова са разрасна, че създадоха и отдел „Реклама“. Новоназначеният им шеф, ме „отсвири“ и се обърна към друг изпълнител. За година поръчките от тази банка бяха повече от 500 хил. лева.

Компютрите също изиграха своята роля. Митници, Банки, Счетоводства – започна Интернет движение на документите, без документално банкиране, както и издаване на счетоводни документи директно от принтерите. Оборотите намаляха драстично. Когато кораба потъва, плъховете бягат първи. Дъщеря ми, която обучавах и поддържах като наследник на всичко което съм създал, се отцепи като създаде нова фирма „Импера Принт“. Успя да патентова и знака на Импера, за да не го вземе някой друг, тъй като срока му изтече и тя се възползва веднага. Прехвърлих компютри, коли и какво ли не да я осигуря, но накрая се съюзи с един от работниците ми, заживяха заедно и изведнъж застанаха срещу мен. На втората година от влизането ми в новата сграда, всичко се сгромоляса. Не можех да издължавам кредита по строителството и финансистите на Интерлийз ми дадоха срок за опразване на сградата.

Агонията беше ужасна, трупано имущество повече от 25 години трябваше да се изнесе. Болката беше голяма, нямаше сън и почивка. Вечер само дремучех, а мислите ще ме пръснат, как да изляза от тази ситуация.

Вика ме инспектора от II районно на МВР, знам в какво положение си г-н Иванов, казва съчувствено, запознат с цялата ситуация, утре трябва да представите документите и ключовете на трите коли, защото се водят на Импера Принт. На другият ден, дъщеря ми пред мен в полицейското. Връчвам и документи и ключовете, поглеждам я в очите и казвам:

Дъще, до днес имаше баща! От този момент, за мен не съществуваш! Не искам и на гроба ми да идваш! Бащина клетва! Горко му, който я заслужи.
Не знам колко съм виновен, какво съм съгрешил, та съдбата така ме нареди, но бях отчаян до крайнност. Някой в такива моменти не издържат, бях на ръба, в същото състояние.

Една вечер, дремейки с хиляди негативни мисли, изведнъж в съня ми се появи Дядо, почти като истински, както го знам от детството си. Седи пред мен и се усмихва, Боже как се яви точно в този момент, когато имах най – много нужда от помощ! Изстенах проплаквайки, „Дядо, много ми е трудно бе Дядо“!, а той ме погледна и каза: „И на мен ми беше трудно“ и изведнъж изчезна. Събудих се ококорен, не можех да осъзная, къде и как се намирам. Не може да бъде, на Дядо никога не му е било трудно, та аз не помня такъв момент. Спомних, че винаги си е имал пари, дори даваше на заем на някой закъсали съседи. От ТКЗС-то му отпуснаха 56 лева месечна пенсия, които не бяха и 2 лева на ден за месец. Изхранваше 7 внуци всяко лято, а когато чичовци и лели дошли нещо да помогнат за съботите и неделите, винаги мъкнеха торби с продукти за изпроводяк.

За внуците винаги имаше стотинки за кино в четалището, всеки петък от седмицата.

Тоз мой дядо беше велик. Замислих се кога му е било трудно, не помня такъв момент. Изведнъж си спомних, деня когато го видях пребит на болничното легло на затвора. Боже, а този човек какво е преживял. Взели са му земите, вършачка, трактора, мандрата, прекрасните коне, пребили са го от бой на преклонна възраст и тъй е издържал. Нищо не го е сломило, а аз за какво съм се тръшнал и захленчил. На другата сутрин, бях друг човек. Всички дертове и неволи се одрусаха от мен, като от презряла круша. Пръснах машини и оборудване по приятели с печатници и изкарах ИМПЕРА НА БИС!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *