Чорбаджи Иван

dsc05053ЗАЩО СЕ НАРЕКОХ ЧОРБАЖДИЯ ?

За мен президента, както казах, е един в дадена страна и не може всеки пръкнал фирма веднага да се издига в президент. Доста противоречиво звучеше на името на фирма ИМПЕРА собственика да се нарича ЧОРБАДЖИЯ, но противоречията винаги са възбуждали людете и така се запомня.
 
Писах се ЧОРБАДЖИЯ, защото фирмата ми беше регистрирана в село Василовци, Софииско. Бях закупил над триста овце, имах намерение да изградя мандра и да достигна величието на моя мил дядо Иван. Рoден 1873 година, живял 5 години под турско робство, той е успял да достигне величие в освободена България, да се изучи добре, а в армията да получи званието поручик и стрелец в артилерията. През Балканската война след 1912 година е стигнал с армията ни до Одрин в Турция, където ако не са били спрени от „великите сили“ са щели да го превземат, дори първи в света са ползвали самолетите си за хвърляне на бомби от което се казва, че сме основатели и на военната авиация. Имал е девет деца, от които две са починали, а от четиримата синове и трите сестри имал само един внук, другите внуци всичко останало женски. Майка ми се гордееше много с това, че макар и бедничка да е дошла в родата Пуневска е родила момче и то е наследник на рода им и носи името Иван на дядото.
 
Връщайки се от войната дядо заварва голяма разруха в селото и околните села, които се намират до Сливнишкия балкан до Драгоман. Беден на растителност, само каманяк, нивите не засети, всичко мъжко годно да носи оръжие е било мобилизирано в армията. Три години ги мъчела незапомнена суша. За животните нямало храна и поголовно започнали да ги колят.Тогава дядо ми започва да събира, като закупува и заема от село Василовци и околните села от приятели близки и роднини над 1200 годни овце. Всички се чудят за какво ги взима и какво ще ги прави? Воювайки няколко години в Югоизточна България, стигайки чак до Одрин, дядо ми забелязал, че района на Странджа планина е много плодороден, топъл с добра влага и отлични пасища. Умен и предприемчив, той събрал застрашените овчици от района, натоварва ги на конски вагони в гр. Сливница и до Свилен град, от където с овчари и кучета две години ги отглежда в този богат район.
 
След двете години стадото става над 4000 овце и по същият път обратно в селото. Върнал взетите назаем животни, разчистил си сметките, но му останало огромно стадо, което не можело да се гледа по къщите. Вдигат временни кошари, като каракачаните в Сливнишкия Балкан, а той изгражда голяма къща, заграден с каменен зид двор от 5 дка, мандра и огромна изба под къщата, която се използваше да зрее сиренето в дъбови бъчви. Направено сирене не излизаше от избата шест месеца, а вкусът му беше превъзходен. Знам го много добре, защото макар, че насила го вкараха в ТКЗС през 1957 година мандрата продължаваше да работи докато ТКЗС-то не изградиха нова след 1962 година.
 
Дядо ми беше най-богатият човек в селото, имаше вършачка и трактор с който единствен ореше многобройните си ниви, помагаше и на съселяните. Гледаше крава и имаше няколко кошера. В къщата му млякото не свършваше, а големите филии бяха щедро намазани с мед и масло. Два впряга каруци с четири прекрасни коня и една двуколка с кожени кресла, в която като ме возеше имах чувството че е най-прекрасното возило на света. Наричаха го ЧОРБАДЖИЯТА и нямаше човек, който да е закъсал за нещо и да не го потърси, а той помагаше на всички, но и цяло село се струпваше да му помага, когато трябваше да се прибира реколтата или свърши някоя работа. Всяко лято с братовчедките си изкарвахме на село, а спомените са незабравими. Бях деветнадесет годишен, когато почина в ръцете ми на 06 май, ГЕРГЬОВДЕН и ми се струваше че съм загубил най-ценният и велик човек. Майка ми беше починала през февруари същата година, бях приет за студент в Свищов, но 1966 я помня като най-злокобната година в моя живот. Затова се кръстих ЧОРБАДЖИЯТА в негова памет, копнеех да се извися като него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *